Дъжд
Дъжд
Стана ми напрегнато и тъжно.
Сигурно от пролетния дъжд,
пръкнал се от облачето тъмно
и залял земята изведнъж.
По стъклото плъзна бърза струя.
И капчукът взе да се обажда.
Сякаш ми намекна да го чуя:
всичко е пресъхнало от жажда.
Под дъжда, навън излязох боса-
цяла ме обля и ме усмихна.
Плисна се по устните ми косо...
Както бе дошъл, така и стихна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены
