sdkk (Слави Комитов)
13 3
13.09.2018 г., 13:39 ч.

Дъжд 

  Поезия » Философска
636 2 4

Вървях си кротко аз през деня,
но не щеш ли ненадейно плисна дъжда.
Скрих се бързо под близка стреха
и се замислих за разни неща.
Но близо до мен едно малко хлапе
седи си кротко и разперва ръце.
Дъждът си вали, не иска да стихва,
а детенцето само му се усмихва.
Гледа небето с влажни очи,
а от тях сякаш излизат искри.
И викнах му аз: " - Мило дете,
недей стой така под открито небе!
Ела при мен под тази стреха
и кротко изчакай да отмине дъжда."
Детето извърна към мене очи
и побърза да разясни:
" - Не искам на сушина аз да стоя.
Толкова дълго чаках дъжда!!!
В момента там е пълно със хора -
и с пръстче посочи право нагоре -
които са толкова свидни и важни за мен,
и за които не спирам да мисля всеки ден.
Толкова бързо от мен живота отне ги,
че ми останаха само спомени бледи.
За мен това не е дъжд, нито вода,
всяка капка е тяхна сълза.
Знам, че там горе те плачат за мен,
и чакат търпеливо да дойде този ден,
когато след години при тях ще отида,
и най-близките ми хора отново ще видя.
Всичко ще бъде само игри и закачки,
няма да бъда аз вече сираче."
Усмихнах се леко на мъдрите думи 
и спомени много нахлуха в ума ми.
Погледнах небето с насълзени очи
и само прошепнах: "Нека вали!"

© Слави Комитов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??