Дъжд
Проливен дъжд...
Цялата съм мокра...
Подгизнала до кости от сълзи,
вървя по мрачната пътека
с разпилени надежди и мечти.
Студено е!
На завет няма да се скрия,
като врабеца мокър да свия рамене...
Не, не ме сломяват
ни градушки, ни луди ветрове.
Безспирно ще вървя нататък -
нека да свети, да гърми...
Помнете, най-красиви са цветята
щом дъждът студен се извали....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Natalie Всички права запазени
