20.09.2008 г., 8:18

Дъжд

963 0 5
Дъжд

Студено, объркано, зелено,
думите са малко, а сълзите много.

Пролетно се поклащаш,
заспивайки на пресекулки.

Така е добре, дори фантастично.
Лека нощ на теб, лека нощ на мен...

Наред ли е всичко, спиш ли?
Какво сънуваш, а можеш ли още?

Чужди очи попиваш с усмивка,
записваш спомени от светлата страна.

Изкъпах си думите,
усетих им вкуса натурален.

Горчиво усещам, а на мен,
къде да гледам?

Загубих си нещо и сега ми е студено.
Загубих си пролетта, изсъхна лятото,
като мокра пръст, а есента се усмихва...

Как можа да ме забравиш?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Дръпничорапчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...