20.09.2008 г., 8:18 ч.

Дъжд 

  Поезия
682 0 5
Дъжд

Студено, объркано, зелено,
думите са малко, а сълзите много.

Пролетно се поклащаш,
заспивайки на пресекулки.

Така е добре, дори фантастично.
Лека нощ на теб, лека нощ на мен...

Наред ли е всичко, спиш ли?
Какво сънуваш, а можеш ли още?

Чужди очи попиваш с усмивка,
записваш спомени от светлата страна.

Изкъпах си думите,
усетих им вкуса натурален.

Горчиво усещам, а на мен,
къде да гледам?

Загубих си нещо и сега ми е студено.
Загубих си пролетта, изсъхна лятото,
като мокра пръст, а есента се усмихва...

Как можа да ме забравиш?

© Бисер Дръпничорапчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??