20 сент. 2008 г., 08:18

Дъжд 

  Поэзия
698 0 5
Дъжд

Студено, объркано, зелено,
думите са малко, а сълзите много.

Пролетно се поклащаш,
заспивайки на пресекулки.

Така е добре, дори фантастично.
Лека нощ на теб, лека нощ на мен...

Наред ли е всичко, спиш ли?
Какво сънуваш, а можеш ли още?

Чужди очи попиваш с усмивка,
записваш спомени от светлата страна.

Изкъпах си думите,
усетих им вкуса натурален.

Горчиво усещам, а на мен,
къде да гледам?

Загубих си нещо и сега ми е студено.
Загубих си пролетта, изсъхна лятото,
като мокра пръст, а есента се усмихва...

Как можа да ме забравиш?

© Бисер Дръпничорапчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??