Дъжд
Дъжд
Студено, объркано, зелено,
думите са малко, а сълзите много.
Пролетно се поклащаш,
заспивайки на пресекулки.
Така е добре, дори фантастично.
Лека нощ на теб, лека нощ на мен...
Наред ли е всичко, спиш ли?
Какво сънуваш, а можеш ли още?
Чужди очи попиваш с усмивка,
записваш спомени от светлата страна.
Изкъпах си думите,
усетих им вкуса натурален.
Горчиво усещам, а на мен,
къде да гледам?
Загубих си нещо и сега ми е студено.
Загубих си пролетта, изсъхна лятото,
като мокра пръст, а есента се усмихва...
Как можа да ме забравиш?
Студено, объркано, зелено,
думите са малко, а сълзите много.
Пролетно се поклащаш,
заспивайки на пресекулки.
Така е добре, дори фантастично.
Лека нощ на теб, лека нощ на мен...
Наред ли е всичко, спиш ли?
Какво сънуваш, а можеш ли още?
Чужди очи попиваш с усмивка,
записваш спомени от светлата страна.
Изкъпах си думите,
усетих им вкуса натурален.
Горчиво усещам, а на мен,
къде да гледам?
Загубих си нещо и сега ми е студено.
Загубих си пролетта, изсъхна лятото,
като мокра пръст, а есента се усмихва...
Как можа да ме забравиш?
© Бисер Дръпничорапчев All rights reserved.
(шегувка)
