Дъжд
Как синьо е небето в този час
и птици пеят, с ясен, топъл глас,
но ето, над земята и без помен,
прииждат облаците черни, като лош спомен.
Как тъй небето стана изведнъж,
тъй черно, пренаситено от дъжд
и птичи хор в небето не се чува -
а само вятърът в дърветата бушува.
И заваля пороят от небето,
а черно стана вече и морето,
по улици водата пак река е,
а земята пак на дъжд ухае.
Но изведнъж пороят както дойде – спря
и стихна наш’та улична река,
отгоре пак се чува хор от птици,
накацали по освежени жици.
08.07.2003г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Ангелов Всички права запазени
публикувал съм го повече заради сантиментална стойност за мен.
