Дъжд
Как синьо е небето в този час
и птици пеят, с ясен, топъл глас,
но ето, над земята и без помен,
прииждат облаците черни, като лош спомен.
Как тъй небето стана изведнъж,
тъй черно, пренаситено от дъжд
и птичи хор в небето не се чува -
а само вятърът в дърветата бушува.
И заваля пороят от небето,
а черно стана вече и морето,
по улици водата пак река е,
а земята пак на дъжд ухае.
Но изведнъж пороят както дойде – спря
и стихна наш’та улична река,
отгоре пак се чува хор от птици,
накацали по освежени жици.
08.07.2003г.
© Борислав Ангелов All rights reserved.
публикувал съм го повече заради сантиментална стойност за мен.
