sauronboab (Борислав Ангелов)
148 412
26 янв. 2008 г., 21:20

Дъжд 

  Поэзия
559 0 6

Как синьо е небето в този час

и птици пеят, с ясен, топъл глас,

но ето, над земята и без помен,

прииждат облаците черни, като лош спомен.

 

Как тъй небето стана изведнъж,

тъй черно, пренаситено от дъжд

и птичи хор в небето не се чува -

а само вятърът в дърветата бушува.

 

И заваля пороят от небето,

а черно стана вече и морето,

по улици водата пак река е,

а земята пак на дъжд ухае.

 

Но изведнъж пороят както дойде – спря

и стихна наш’та улична река,

отгоре пак се чува хор от птици,

накацали по освежени жици.


 

                                                       08.07.2003г.

© Борислав Ангелов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • е действително не е идеално , но все пак това ми е 5 - тото стихотворение което съм написал през живота си (първото беше "Когато..." публикувал съм го повече заради сантиментална стойност за мен.
  • Първият куплет е прекалено тромав. Тафталогиите в текста са адски много, при положение, че има всичко на всичко 50-тина думи.

    "Небето-небето-небето; пак-пак; река-река" - как да го обясня, така че да не те обидя? Що се отнася до това стихотворение, речникът ти е прекалено беден, за да постигнеш кой знае каква изразност.

    Иначе не е лошо, особено ако наистина си го написал, когато си бил на 14. Хубаво е, обаче, да редактираме непретенциозните си неща, с идеята, че така ще станат по-добри.
  • Дъждът пречиства...
    с обич, Борислав.
  • Значи черният дъжд не бил толкова лош
  • ПоздраВ!!!
  • Освежи ме твоят Дъжд!
Предложения
: ??:??