27.08.2007 г., 11:16

Дъжд

1K 0 11
Дъжд

Навън небето потъмнява,
притихва леко всичко изведнъж
и мрачен облак се явява,
за да извести за следващия дъжд.

И ето в миг закапва бързо
и после появява се роса,
която след дъжда възкръсва
и чака седемцветната дъга.

Дали обаче тя ще дойде,
дали ще дойде с нея радостта,
която след дъжда пороен
да освежи най-хубавото цвете на света?!

А то самотно и смирено чака
усмивка нежна, сърдечен поздрав, топлина
смутено, сгушило се в мрака
с душа ранена като на птица без крила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много красиво стихче!Целувки!!!
  • Ами ,Вики,използвай изрази,които не са изчерпани емоционално,които ще имат само твоя почерк,ще носят твоето усещане.Например изразът :"душа ранена като на птица без крила".Ами тоя израз можеш да го прочетеш в много стихове и в текстове на поп-фолк песни.Думите са вечни,няма как да ги замениш,но опитай се така да ги подредиш,4е да оставиш твоята емоция,твоето дишане,ако щеш.Всеки израз трябва да тупти с твоето сърце.Позволи ни да вкусим от твоето време.В Това е магията на писането.Успех Вики !
  • Прегръщам ви силно и аз! Май взех да се повтарям, но...благодаря ви за топлите и мили думи!
    Емо, дай някакво предложение в каква насока да променя последия куплет.
  • Вики,мила,прекрасен стих!
    Поздрав и прегръдка!
  • непременно ще дойде-невероятно нежен стих, прекрасен е, трогна ме много силно, благодаря!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...