Дъжд и мъгла

Лъч светлина пътя ми реди,
мъглата гъста бута ме напред.

Лутам се и някак тих е новият ден,
гаснат спомени по остарели мечти.

Протягам ръка,
мъглата танцува самотния си танц,
а мечтата изгаря сърцето ми завчас.
Протягам ръка,

танцувам аз с мъглата самотен валс.

Каква магия...
Дъжд и мъгла -
две души в едно.
Погубена в безкрая,

сълзите ми сливат се с дъжда -

две души в едно.

Такава нощ не се повтаря,

небето плува до забрава
над мъглата посивяла...

Развързвам критата дълго тъга,
по неосъществената  мечта.
Отключвам страх,

мисли черни нахлуват в мен
като черните перли,
тичащи по вледененото ми тяло.

И пак поглеждам лъча светлина
през гъстата мъгла.

Разсейва тя черните облаци
над мен и хълма като тъжни просяци.

Като отрова тъй черните дяволски очи
загърбвам аз и гледам към нови мечти...