Aug 18, 2010, 10:45 PM

Дъжд и мъгла

  Poetry » Other
912 0 0

Дъжд и мъгла

 

Лъч светлина пътя ми реди,
мъглата гъста бута ме напред.

Лутам се и някак тих е новият ден,
гаснат спомени по остарели мечти.

Протягам ръка,
мъглата танцува самотния си танц,
а мечтата изгаря сърцето ми завчас.
Протягам ръка,

танцувам аз с мъглата самотен валс.

Каква магия...
Дъжд и мъгла -
две души в едно.
Погубена в безкрая,

сълзите ми сливат се с дъжда -

две души в едно.

 

Такава нощ не се повтаря,

небето плува до забрава
над мъглата посивяла...

Развързвам критата дълго тъга,
по неосъществената  мечта.
Отключвам страх,

мисли черни нахлуват в мен
като черните перли,
тичащи по вледененото ми тяло.

 

И пак поглеждам лъча светлина
през гъстата мъгла.

Разсейва тя черните облаци
над мен и хълма като тъжни просяци.

Като отрова тъй черните дяволски очи
загърбвам аз и гледам към нови мечти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...