15.03.2007 г., 9:36

Дъжд от диаманти

794 0 7
Дъжд от диаманти заваля в нощта,
посипа със светлина цялата земя.
Надежди нови възродиха се от пепелта.
Незнайни феи разпериха крила.

Нощта превърна се във ден.
Нямаше следа от мрака тъй студен.
А феите със сребърни крила
пърхаха красиви... чакащи новата зора.

И така роди се нов живот -
живот облян от слънчеви лъчи,
сътворен от едни предишни,
отдавна забравени мечти...

Вълшебен бе дъжда от диаманти.
Върна той на хората мечтите.
Сърцата каменни станаха туптящи,
а душите възродени се потопиха във лъчите...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Розата ти ме натъжи,но тези диаманти са друго нещо!!!
  • Поздрави! Приказката ми хареса!
  • Благодаря ти за съвета
  • Можеш да подсилиш заглавието като го смениш и посочиш, че е мечта или фантазия. По този начин текстът става пригоден за оценяване. Може да се засили и интимния характер на творбата, което предполага преработка. В този си вид текстът поражда съмнения и затова няма смелчаци да го оценят.
  • Чакай да прочета и другите ти произведения ! Предполагам , че щом това ми хареса , с другите също ще е така , после пак ще ти пиша , хайде .

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...