Дъжд от звезди

Дъжд от звезди, сама си край морето,

усмихва ти се и самотната луна.

Ти самотна си, така решѝ, избра сама,

няма го вече любимият, неговата усмивка.

А две сълзи по лицето ти се стичат,

излезли от душата ти, на звезди приличат!

Горещи сълзи, изгарят твоето нежно лице.

Момичето зарида силно като малко дете.

Самотна на брега, на старата пейка седиш,

любовни думи от душа вече не мълвиш.

Морето сякаш разбра твоята тъга,

спокойно и тихо е то както някога.

А любимият ти отиде си, ти не го разбра,

не го разбра или просто не пожела!

Бяхте заедно щастливи, хванати ръка за ръка,

сега сте далечни, разделени, за жалост, съдба!

А Луната вече се скрива, ражда се деня,

нова надежда, ново начало за любовта!!