Nov 29, 2019, 10:29 AM  

Дъжд от звезди

  Poetry » Love
668 0 0

                  Дъжд от звезди

 

Дъжд от звезди, сама си край морето,

усмихва ти се и самотната луна.

Ти самотна си, така решѝ, избра сама,

няма го вече любимият, неговата усмивка.

 

А две сълзи по лицето ти се стичат,

излезли от душата ти, на звезди приличат!

Горещи сълзи, изгарят твоето нежно лице.

Момичето зарида силно като малко дете.

 

Самотна на брега, на старата пейка седиш,

любовни думи от душа вече не мълвиш.

Морето сякаш разбра твоята тъга,

спокойно и тихо е то както някога.

 

А любимият ти отиде си, ти не го разбра,

не го разбра или просто не пожела!

Бяхте заедно щастливи, хванати ръка за ръка,

сега сте далечни, разделени, за жалост, съдба!

 

А Луната вече се скрива, ражда се деня,

нова надежда, ново начало за любовта!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...