Дъждове
От устните ти нека пия
мечти, събрали топлина,
и с ласка - моята ръка
сълза в очите ти да скрие...
Ще ти прошепна две слова
с усмивка груба, просто мъжка,
и егото ми ще изкръшка
във танц със твойта красота...
И всеки миг ще чурулика
по цъфналите клонки в мрака -
аз точно тази пролет чаках,
а ти без думи я повика...
Със прелест я окичи, женска,
в прегръдките си - дом ù даде
и с дъждове безумно-млади
я напои - на капки нежност...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
, Ивон 
- сърдечно ви благодаря!!!
