Дъждовен тайнопис
ДЪЖДОВЕН ТАЙНОПИС
... когато чакам пролетният дъжд
да се свлече със мълнии и гърмели,
и на брега – един скиталец мъж,
тропосвам плажовете си посърнали,
вълна́та тръска сива пелена,
доде стърча на ръбестите камъни.
За теб си мисля – свята ми Жена! –
и гаснат в мен надеждици измамени.
Защо мълчиш? Ще дойдеш ли? Кога? –
въпросите връхлитат ме – убийствени.
Аз векове те чакам на брега.
И зейват в мен напуснатите пристани.
Дрипясах в панталоните си клош.
Хартишки в календара дните прежни са.
За теб трептулка фарът! – всяка нощ –
светулката ми! – в сетната надеждица.
Мелтемът влачи тръни и бодли.
Дъждът след нас ще трие отпечатъци.
Ела? И нека цяла нощ вали! –
аз ще те скрия тихичко в душата си.
3 май 2023 г.
гр. Варна, 13, 40 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
