ДЪЖДОВЕН ТАЙНОПИС
... когато чакам пролетният дъжд
да се свлече със мълнии и гърмели,
и на брега – един скиталец мъж,
тропосвам плажовете си посърнали,
вълна́та тръска сива пелена,
доде стърча на ръбестите камъни.
За теб си мисля – свята ми Жена! –
и гаснат в мен надеждици измамени.
Защо мълчиш? Ще дойдеш ли? Кога? –
въпросите връхлитат ме – убийствени.
Аз векове те чакам на брега. ...