Дъждовен тайнопис

5 мая 2023 г., 15:08

Поэзия

423 1 2

ДЪЖДОВЕН ТАЙНОПИС

... когато чакам пролетният дъжд

да се свлече със мълнии и гърмели,

и на брега – един скиталец мъж,

тропосвам плажовете си посърнали,

вълна́та тръска сива пелена,

доде стърча на ръбестите камъни.

За теб си мисля – свята ми Жена! –

и гаснат в мен надеждици измамени.

Защо мълчиш? Ще дойдеш ли? Кога? –

въпросите връхлитат ме – убийствени.

Аз векове те чакам на брега.

И зейват в мен напуснатите пристани.

Дрипясах в панталоните си клош.

Хартишки в календара дните прежни са.

За теб трептулка фарът! – всяка нощ –

светулката ми! – в сетната надеждица.

Мелтемът влачи тръни и бодли.

Дъждът след нас ще трие отпечатъци.

Ела? И нека цяла нощ вали! –

аз ще те скрия тихичко в душата си.

3 май 2023 г.

гр. Варна, 13, 40 ч.