12.02.2009 г., 18:34

Дъждовен танц

1.2K 0 5

Дъждовен танц

 

Обичам този дъжд.

Зад малкия прозорец е света.

Зад него все така прекрасна властва Тя -

Природата и майка - сътворителката на света...

 

Над стръкчетата нежни, над крехките стебла,

към стволовете стройни и чак върху твърдата скала

Тя спуска свойте гриви

и носи се на бурята гнева.

 

Високите тополи в строен танц увлича

и вятърът започва своята игра.

Безброй кристални капки - сълзите на небето

земята жадно пие с топли шепи.

 

След вихрения тътен и черните воали

небето синьо става и златен кръг изгрява.

Последни капчици по стряхата се ронят

и сливат се със земните недра.

 

Наоколо пак светло става

а сладкият мирис на дъжда остава,

във всяка жилка животът продължава

и властната Природа от своя танц присяда уморена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сашка Нешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав за красивия стих!
    Продължавай да пишеш!
  • Благодаря на всички, които споделиха с мен удивлението си от Природата! До скоро!
  • и аз го обичам
    Поздрав!
  • Саше,харесва ми прекрасния танц на дъждовните кпки,които пречистват света!Дано го направят по-добър!!!
    Поздрави!!!
  • Прекрасен е този танц на природата по време на дъжд.
    С красива образност си го описала, Сашка.
    Видях го и го почувствах.
    Браво!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...