12.02.2009 г., 18:34

Дъждовен танц

1.2K 0 5

Дъждовен танц

 

Обичам този дъжд.

Зад малкия прозорец е света.

Зад него все така прекрасна властва Тя -

Природата и майка - сътворителката на света...

 

Над стръкчетата нежни, над крехките стебла,

към стволовете стройни и чак върху твърдата скала

Тя спуска свойте гриви

и носи се на бурята гнева.

 

Високите тополи в строен танц увлича

и вятърът започва своята игра.

Безброй кристални капки - сълзите на небето

земята жадно пие с топли шепи.

 

След вихрения тътен и черните воали

небето синьо става и златен кръг изгрява.

Последни капчици по стряхата се ронят

и сливат се със земните недра.

 

Наоколо пак светло става

а сладкият мирис на дъжда остава,

във всяка жилка животът продължава

и властната Природа от своя танц присяда уморена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сашка Нешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав за красивия стих!
    Продължавай да пишеш!
  • Благодаря на всички, които споделиха с мен удивлението си от Природата! До скоро!
  • и аз го обичам
    Поздрав!
  • Саше,харесва ми прекрасния танц на дъждовните кпки,които пречистват света!Дано го направят по-добър!!!
    Поздрави!!!
  • Прекрасен е този танц на природата по време на дъжд.
    С красива образност си го описала, Сашка.
    Видях го и го почувствах.
    Браво!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...