Дъждовна шапка
По периферията
на шапката дъждовна
съм панделка
завързана с любов.
Дъга разтворена
в очите кестенови
на нощта
и ореол
от багри утринни
на дните,
в които чакала съм те
от лявата страна
на необята -
там,
където
топят се
миговете сини
в прозрачни ласки -
полъх тих,
докосване -
движения вселенски...
Потрепва с обич
бялото перце
на шапката дъждовна
и сипе щедро
слънчеви усмиви
по рамото ти -
капчици
разтворени до звън ...
А на върха
на бялото перце
се сипят думи
с благослов -
там,
дето срещам те
сърце
в сърце -
безмълно, всеотдайно,
и с любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Всички права запазени
