Дъждовни капки върху лист похабен
Натежали падат, от гняв разпилени,
дъждовни капки върху лист похабен.
В песен превръщат се бурите летни.
Уморен заслушва се съдникът в мен.
Четиристишие ново, чувам го нощем,
натъжено сърцето на вятъра пее.
Запявам аз с него, невиждаща още,
сълзи по лицето как времето сее.
По жици безкрайни, сгушени в мрака
черни птици са ноти, накацали там.
Затварям клепачи, часовникът трака,
всеки мой дъх взет назаем е, знам.
14 август, 2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Гълъбова Всички права запазени