9.10.2011 г., 23:57

Дъждовни капки върху лист похабен

944 0 0

 

 

Натежали падат, от гняв разпилени,

дъждовни капки върху лист похабен.

В песен превръщат се бурите летни.

Уморен заслушва се съдникът в мен.

 

Четиристишие ново, чувам го нощем,

натъжено сърцето на вятъра пее.

Запявам аз с него, невиждаща още,

сълзи по лицето как времето сее.

 

По жици безкрайни, сгушени в мрака

черни птици са ноти, накацали там.

Затварям клепачи, часовникът трака,

всеки мой дъх взет назаем е, знам.

14 август, 2011

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Гълъбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...