Дъждовни мисли
Ще ми мине, със сигурност. Знам.
Като лятна настинка ще мине.
Като дъжд изведнъж завалял,
траещ няколко мънички мига.
Ще останат навярно следи...
Любовта с нас така си играе.
На сбогуване остри стрели
впива в мислите, там да дълбаят.
Светъл спомен, отминал, за рай,
на кравайче ще свива телцето си
всяка нощ. Пак и пак... до безкрай,
ще писука и драска в сърцето.
За камбанния звън отпреди
само ехо с тъга ще напомня.
Някой ден ще ми мине, нали?
Ала днес, как да спра в мен пороя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Велкова Всички права запазени
