Дъждовни пеперуди
917
0
0
Тая есен беше пролет,
ала по-красива бе,
лека с тихий вятър - чиста кат дете.
А нейний цвят стана цветът на пеперуда...
и ясно слънце по листата и цветята!
Ала в тоя ден очи склопени аз отворих
и видях се като в сън!
Семплий дъжд валеше,
а под него сянка ми измъчена стоеше!
Листецът веч изсъхнал,
попилян сред вечността.
Цветът стопи се, като здрач подир нощта,
сред плаха, тъмна самота!
А тоя дъжд от очи ми се отрони
и потъпках своите сълзи.
Те в мрака все се взират
и глас нечуван тайно ми мълви:
"Мила моя, непозната веч сега си ти!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Данаилова Всички права запазени
