Дъждовно
пак за теб
Рисувам със измръзналите пръсти
аз по стъклата пепеляво-сиви и
дали заради облаците тежки, гъсти
изплашиха се цветовете ми красиви.
Очаквайки в небето лъч надежда,
със дъх създавам своите платна безцветни.
Треперя. Студът проникващ в мен, нарежда
алея спомени безгрижно-летни.
Във стаята не съм сама. Усещам.
И знам, че ти до мен си спотаен.
Мълчанието ти разкъсва ме зловещо -
един припомнен спомен, от стените по-студен!
Рисувам със измръзналите пръсти
аз по стъклата пепеляво-сиви и
дали заради облаците тежки, гъсти
изплашиха се цветовете ми красиви.
Очаквайки в небето лъч надежда,
със дъх създавам своите платна безцветни.
Треперя. Студът проникващ в мен, нарежда
алея спомени безгрижно-летни.
Във стаята не съм сама. Усещам.
И знам, че ти до мен си спотаен.
Мълчанието ти разкъсва ме зловещо -
един припомнен спомен, от стените по-студен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дени Всички права запазени
да, доста студено, особено ако се замисли човек, че идва лято, но влюбените двойки по улиците не дават нужната топлота...нито радост!
.. много тъжно и студено.. 