6.05.2007 г., 11:10 ч.

Дъждовно 

  Поезия
1011 0 3
                                    пак за теб

Рисувам със измръзналите пръсти
аз по стъклата пепеляво-сиви и
дали заради облаците тежки, гъсти
изплашиха се цветовете ми красиви.

Очаквайки в небето лъч надежда,
със дъх създавам своите платна безцветни.
Треперя. Студът проникващ в мен, нарежда
алея спомени безгрижно-летни.

Във стаята не съм сама. Усещам.
И знам, че ти до мен си спотаен.
Мълчанието ти разкъсва ме зловещо -
един припомнен спомен, от стените по-студен!

© Дени Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благодаря за похвалата! да, доста студено, особено ако се замисли човек, че идва лято, но влюбените двойки по улиците не дават нужната топлота...нито радост!
  • Хубав стих!!!
  • тъжно .. много тъжно и студено..
Предложения
: ??:??