Вали дъждът и бие ме в лицето,
прикрива Самотата ми безумна.
Под мокрите одежди на клепачите
остава само полъх на... солено.
A теб те няма - шепнеш от гърдите ми.
Със всеки удар - ехо в Празнотата.
И колкото да ровя и да търся,
отчаян съм - залива ме Тъгата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация