13.06.2023 г., 16:48 ч.

Дъждовно приятелство 

  Поезия
696 5 13

Мечтата ми – дъждът да ме намокри

и да ми стане шапка, воден покрив

се сбъдна, о, така ме наваля,

танцувах си с дъждовната походка,

обувките ми станаха на лодки

и пееха сред капки тра-ла-ла.

 

Мечтата ми бе малка и красива,

как исках и с дъжда къде отивах –

в най-хубавата приказна страна

и нямаше ама и но, обаче,

за всичко хубаво си има начин,

дъждът бе бял на розови петна.

 

Мечтата грее в мен и ме разсмива,

дъждът вали си вътре и откривам,

че той не спира, само сменя цвят,

вали си тихо, после тананика,

превеждам си, познат ми е езика,

щастлив е, щом с любов е разпознат.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??