14.11.2012 г., 19:21

Дъждът

530 0 2

 

ДЪЖДЪТ

 

Дори дъждът понякога е лош

Навярно цяла нощ не се е връщал в къщи

Смичък е проплаквал без любов

И тази сутрин вече не е същия

 

От мокрите му длани вее студ

Облича улиците в тъжни локви

До вчера беше шеметен и луд

А днес раздава мисли и поуки

 

До болка блъска в слепите стъкла

Обиден от заключена врата

За него няма ден и нощ сега - вали вали

За него няма ден и нощ сега - боли боли

 

Дори дъждът понякога е лош

Защото никой тази нощ не го целуна

Забравиха от чистата любов

Да му дарят поне едничка нежна дума

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...