14.11.2012 г., 19:31  

Дъждът

652 0 1

 

 

 

                                   Дъждът валя немилостиво

                                   и безнадеждно дни и нощи...

                                   Прозорците сълзяха в сиво,

                                   комините заспаха снощи...

                                   Душата сви се и се сгуши –

                                    ранена малка птичка,

                                    забравена цигара пуши,

                                    изричам Болката на срички! 

                                    Разминахме се пак- за кой ли път!

                                    Ти гониш севера, аз гоня юг,

                                    в средата - този тъжен кръстопът...

                                    Дъждът вали, вали... Вали напук!

 

                                 

                           

                             

                          

                            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Настроенията са подвластни и на времето навън!Хареса ми стиха Ви!Поздрави!6

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...