Дъждът валя немилостиво
и безнадеждно дни и нощи...
Прозорците сълзяха в сиво,
комините заспаха снощи...
Душата сви се и се сгуши –
ранена малка птичка,
забравена цигара пуши,
изричам Болката на срички!
Разминахме се пак- за кой ли път!
Ти гониш севера, аз гоня юг,
в средата - този тъжен кръстопът...
Дъждът вали, вали... Вали напук!