Дъждът валя немилостиво
и безнадеждно дни и нощи...
Прозорците сълзяха в сиво,
комините заспаха снощи...
Душата сви се и се сгуши –
ранена малка птичка,
забравена цигара пуши,
изричам Болката на срички!
Разминахме се пак- за кой ли път!
Ти гониш севера, аз гоня юг,
в средата - този тъжен кръстопът...
Дъждът вали, вали... Вали напук!
© Рада Димова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
