Дъждът валя немилостиво

                                   и безнадеждно дни и нощи...

                                   Прозорците сълзяха в сиво,

                                   комините заспаха снощи...

                                   Душата сви се и се сгуши –

                                    ранена малка птичка,

                                    забравена цигара пуши,

                                    изричам Болката на срички! 

                                    Разминахме се пак- за кой ли път!

                                    Ти гониш севера, аз гоня юг,

                                    в средата - този тъжен кръстопът...

                                    Дъждът вали, вали... Вали напук!