Дъждът
Дъждът
Дъждът ни завари на улица шумна,
той мокреше наште лица
и ти се усмихна, и в мене погледна,
но мойте сълзи не видя.
Отминах край тебе самотна и тъжна,
дъждът продължи да вали,
във себе си носех тъгата огромна
и цял океан от мечти.
Животът ни прати в различни посоки,
и времето бавно уби
мечтите, душите, лъчите небесни,
очите с красиви сълзи.
Дъждът не признаваше силните чувства,
не беше за обич готов,
но днес между капките още я търся
оная далечна любов.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
