Дъждът

Aug 14, 2021, 11:28 AM

Poetry » Love

114 1 3

Дъждът

Дъждът ни завари на улица шумна,

той мокреше наште лица

и ти се усмихна, и в мене погледна,

но мойте сълзи не видя.

Отминах край тебе самотна и тъжна,

дъждът продължи да вали,

във себе си носех тъгата огромна

и цял океан от мечти.

Животът ни прати в различни посоки,

и времето бавно уби

мечтите, душите, лъчите небесни,

очите с красиви сълзи.

Дъждът не признаваше силните чувства,

не беше за обич готов,

но днес между капките още я търся

оная далечна любов.

Мария Мустакерска

Please sign in with your account so you can comment and vote.

MariaMustakerska (Maria Mustakerska)

2021-08-14T14:38:01+03:00

Ranrozar (Стойчо Станев) и Jackie151 (Антоанета Иванова), много благодаря!
Jackie151 (Антоанета Иванова)

2021-08-14T14:27:56+03:00

Аз вече знам - дъждът ще ни настигне
на билото на истинската жажда,
и всяка капка сякаш е верига,
в която океани сълзи ще се раждат.
Ranrozar (Стойчо Станев)

2021-08-14T12:54:02+03:00

Несподелените чувства са живи рани.
Докато, понякога любовта носи маската на лицемерието.
И оттам идва въпросът:обича този, който страда!
Поздравления за творбата, Мария!