25.07.2008 г., 23:30

Дъждът

1.1K 0 2
Гръм скова небето
мълчаливо,облаците бързат,
небе, размазано от
разливащи се сиво-синкави
нюанси.
Светкавица разсече синевата,
вятър безпорядъчно препуска
и безмилостно
разклаща дървета.
Високо гарван черен прелита,
а тътенът безпощадно
оглушава вече
мътното пространство.
Ситни капчици безпомощно
по стъклата се блъскат,
бездомно се свличат,
просто уморени.
Дъждът бързо прегърна
гори, поля,
замина си бавно,
оставяйки белега от
бездомни капчици,
потънали в земните недра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мима Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....