Вие знаете ли за дъжда?
Как тихо ромоли по покривите,
сутрин рано,
във час, когато пак е време за кафе
И славно си показва танца
На скритите мечтатели, във входа
Дъждът не пита искаш или не…
Той все си пее песента, когато
отново става време за кафе
И аз го слушам тихо
Не искам да прекъсвам песента
Дъждът е летен смисъл
И няма в него обяснения
И приказки за вас той няма време да разказва
С дъжда говорят птиците.
Една дори е влюбена във него, изпраща му безброй писма
Когато пак е време за кафе дъждът не спира
и тихо шепне
нежните слова,
че все навсякъде Любов разлива
и бавно се оттегля през нощта.
© Синьо момиче Всички права запазени