...Дъждът на любовта...
...Дъждът на любовта...
Дъжд! Дъжд! Дъжд! Дъжд по улицата и в дома!
Пристъпваме, хващаме са за ръцете, политаме!
Прегръдка, целувка, шепот, вик, път към Съдбата...
Студът си отива, идва Топлина валяща с нас...
Тъмнина бе секунди преди съзнателно да завали...
и безумно да ни окъпе светлината на Любовта...
Къде било е преди това Чувство? - питаме се несъзнателно.
Глухи и слепи сме били, липсвало ни е, за да сме себе си!
А сърцето ни, макар да е обичало другия, било е заспало...,
заспало в кошмар, в свят, където много пъти е умирало
и не е туптяло изобщо досега, не е живяло и не е дишало,
но днес вали като никога и събужда се в съня и щастливо!
В приказката, красотата на Живота, в истинската реалност!
И в момента заедно в дъжда плачем, изпълнени с благодарност
за този миг и всеки следващ, дошъл точно навреме за нас...,
когато сивите, затворени дни изпълват се с цветове и Свобода,
когато дъждът, който вали в нас поема болките на няколко Живота...
когато съюзът от Жълтото в Слънцето и Синьото в Небето...
създава Зеленото във Вселената, сезоните, въздишките...,
когато Почвата ражда семена и Дървото безкрайно расте...,
тогава вали Любов отвън и отвътре и открива се Душата...
Благословен Дъжд! Изчакахме те и пак ще те чакаме...,
но никога няма да те загубим, помни тя как те сътворява...
Дъжд! Дъжд! Миг на дъжд, танцуваме в теб и композираме...
Дъжд, дъжд, дъжд на любовта - ти си Вечността и те обичаме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
