***
Дъждът се стича по прозорците,
ала защо в сърцето ми е слънчево?
Такова разминаване напомня ми
За всички пролети, когато търсех зимата,
За всички есени, когато чаках лятото.
В такъв вселенски безпогрешен ред
аз винаги се чувствах не на място.
И все се разминаваха във мене
времената и пространствата.
И сякаш само тебе търсех,
но май че само теб те нямаше ...