В просъница е много сладко,
любимото с нежни ласки да разбудиш.
Сладък миг е, макар за кратко,
по тялото и, себе си когато губиш.
Мънистата в розовата раковина,
да приласкаеш, да крещи и плаче.
В жадни устни смисъл да намираш
разтворени един във друг. Обаче,
дъждът сладострастника омаен,
не спира да чука по стъклата,
отнася ни в безвремие на остров таен,
а в нашето море, отново надига се... вълната.