Дъждът разсече времето на две
и ти си там в онази половина.
На сватбата си бе почти дете;
отгледа се, изучи се, издгна се.
Дъждът разсече времето на две -
в онази половина са децата ти.
Не ти принадлежат отдавна те;
големи са, в ръцете е съдбата им.
Дъждът разсече времето на две
и твоите роднини там останаха
крепяха те, навярно грешка бе,
но че помагаха бъди им благодарен.
Дъждът разсече времето на две
и като остров къщата откъсна.
Заплува към дълбокото дере
и няма кой с весла да я обръща.
© Павлина Гатева Всички права запазени