Дъждът вали, вали
Тропа дъжд в стъклата
И мъгла се стеле...
Накъде е тръгнала сълзата
Душата свива се и стене
Падат вън листата
Сгърчени и пожълтели
Тъпчем ги с краката
Ни разбрали ни видели
Същи сме листа
Трептиме на върха
После падаме в калта
Потъпкани от хиляди крака
В очите дъжд вали
Превземат ни мъгли
Това не са сълзи
Дъждът вали вали
Душата не боли
Това не са мъгли
Светлината там блести
Дъждът вали вали
Всичко той изми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени
