12.10.2010 г., 9:32 ч.

Дъждът вали, вали 

  Поезия
1153 0 14

Тропа дъжд в стъклата

И мъгла се стеле...

Накъде е тръгнала сълзата

Душата свива се и стене

Падат вън листата

Сгърчени и пожълтели

Тъпчем ги с краката

Ни разбрали ни видели

Същи сме листа

Трептиме на върха

После падаме в калта

Потъпкани от хиляди крака

В очите дъжд вали

Превземат ни мъгли

Това не са сълзи

Дъждът вали вали

Душата не боли

Това не са мъгли

Светлината там блести

Дъждът вали вали

Всичко той изми...

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??