Тропа дъжд в стъклата
И мъгла се стеле...
Накъде е тръгнала сълзата
Душата свива се и стене
Падат вън листата
Сгърчени и пожълтели
Тъпчем ги с краката
Ни разбрали ни видели
Същи сме листа
Трептиме на върха
После падаме в калта
Потъпкани от хиляди крака
В очите дъжд вали
Превземат ни мъгли
Това не са сълзи
Дъждът вали вали
Душата не боли
Това не са мъгли
Светлината там блести
Дъждът вали вали
Всичко той изми...
© Любомир Деничин Todos los derechos reservados
После падаме в калта
Потъпкани от хиляди крака
!!!