Тропа дъжд в стъклата
И мъгла се стеле...
Накъде е тръгнала сълзата
Душата свива се и стене
Падат вън листата
Сгърчени и пожълтели
Тъпчем ги с краката
Ни разбрали ни видели
Същи сме листа
Трептиме на върха
После падаме в калта
Потъпкани от хиляди крака
В очите дъжд вали
Превземат ни мъгли
Това не са сълзи
Дъждът вали вали
Душата не боли
Това не са мъгли
Светлината там блести
Дъждът вали вали
Всичко той изми...
© Любомир Деничин All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
