дълбини
за дълго ли
се спрях на хоризонта ти
или съм само
скъсана тъга
като билет за цирк
недоизгледан
като кутия
счупени слънца
обядвах щастие
несбъднато
покълнало в забравата
на нежността
на пагубното ти сега
което е до смърт
изчезващо
самотно в изгрева ми
и в съня
дълбоко ли е
питай сетивата си
недонастроена
аз няма да съм същата
когато
композираш
самота
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
