27.09.2008 г., 15:33 ч.

дълбини 

  Поезия » Бели стихове
706 0 12



за дълго ли
се спрях на хоризонта ти
или съм само
скъсана тъга
като билет за цирк
недоизгледан
като кутия
счупени слънца

обядвах щастие
несбъднато
покълнало в забравата
на нежността
на пагубното ти сега
което е до смърт
изчезващо
самотно в изгрева ми
и в съня

дълбоко ли е
питай сетивата си
недонастроена
аз няма да съм същата
когато
композираш
самота




© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??