8.08.2010 г., 7:24

Дълбинни основания за неовладяването на словото

771 0 0

Умираме за признание,
сякаш всичко от това зависи,
сякаш общото его състезава
най-добрите ни мисли.
Какво тук са истините,
когато всичко ни обещава,
не друго, а думи красиви,
които наричаме "признание"?

Когато губим почва,
дори смисъл не ни остане,
дори думите вече ги няма,
всички причини са налице.
Аз не успявам добре
да изразя каквото измисля,
и това едва ли ще стане
в този ми живот изобщо.

И, разбира се, губим
каквото е от нас останало,
защото словото е сложно,
а и нали не е възможно
да откриваме тези основания.
Изпълва всякакви желания,
понякога не е достойно
в празни думи да се влюбим...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...