8.08.2010 г., 7:24

Дълбинни основания за неовладяването на словото

775 0 0

Умираме за признание,
сякаш всичко от това зависи,
сякаш общото его състезава
най-добрите ни мисли.
Какво тук са истините,
когато всичко ни обещава,
не друго, а думи красиви,
които наричаме "признание"?

Когато губим почва,
дори смисъл не ни остане,
дори думите вече ги няма,
всички причини са налице.
Аз не успявам добре
да изразя каквото измисля,
и това едва ли ще стане
в този ми живот изобщо.

И, разбира се, губим
каквото е от нас останало,
защото словото е сложно,
а и нали не е възможно
да откриваме тези основания.
Изпълва всякакви желания,
понякога не е достойно
в празни думи да се влюбим...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...