Умираме за признание,
сякаш всичко от това зависи,
сякаш общото его състезава
най-добрите ни мисли.
Какво тук са истините,
когато всичко ни обещава,
не друго, а думи красиви,
които наричаме "признание"?

Когато губим почва,
дори смисъл не ни остане,
дори думите вече ги няма,
всички причини са налице.
Аз не успявам добре
да изразя каквото измисля,
и това едва ли ще стане
в този ми живот изобщо.

И, разбира се, губим
каквото е от нас останало,
защото словото е сложно,
а и нали не е възможно
да откриваме тези основания.
Изпълва всякакви желания,
понякога не е достойно
в празни думи да се влюбим...