Aug 8, 2010, 7:24 AM

Дълбинни основания за неовладяването на словото

776 0 0

Умираме за признание,
сякаш всичко от това зависи,
сякаш общото его състезава
най-добрите ни мисли.
Какво тук са истините,
когато всичко ни обещава,
не друго, а думи красиви,
които наричаме "признание"?

Когато губим почва,
дори смисъл не ни остане,
дори думите вече ги няма,
всички причини са налице.
Аз не успявам добре
да изразя каквото измисля,
и това едва ли ще стане
в този ми живот изобщо.

И, разбира се, губим
каквото е от нас останало,
защото словото е сложно,
а и нали не е възможно
да откриваме тези основания.
Изпълва всякакви желания,
понякога не е достойно
в празни думи да се влюбим...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...