Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
9.03.2007 г., 19:12 ч.

Дълбоко се взирам... 

  Поезия
664 0 11
Дълбоко се взирам в простора мъглив,
като спуснато сиво и тежко перде е,
даже лъч не прониква и тъй мълчалив
денят студенее, потръпва и си отива.
Лютив е студът, когато от север ветрее
на салкъма през клоните тъмни и сухи.
Димна завеса в очите сълзее...
и от стържеща влага - чернее, чернее.
Денят натежал, более за топла прегръдка
на лъчите, изгубени в мъглите и времето.
А тъгата в ситен дъжд се излива в очите,
надеждата чака... да се прочисти небето.
Аз събирам в своите шепи бели камъчета,
по водата подскачащи жабчета пускам.
Ако усмихна очите, лъчите ще грейнат,
но трябва... много силно да го поискам.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Но е толкова трудно понякога силно да го поискаме...Поздравления и сила, Джейни!
  • Прекрасен е стиха ти!
    Познати са ми тези дни!
    Навяват толкова тъга!
    Поздрав, Жени!
  • Ако усмихна очите, лъчите ще грейнат,
    но трябва... много силно да го поискам.
    ...
    Искай и ще получиш, Джейни!
  • Красиви неща твори душата ти!
  • Разкошен стих Джейни! Особено финала много ми допадна! Поздрави!
  • Ще се прочисти небето Джейни, и аз не обичам мъглите, но стихът ти е хубав!
  • Благодаря и на теб Мая!
  • а ти го искаш - значи ще стане поздравления, Джейни!
  • Благодаря ти Веси!
    И на теб Романтико!
  • Усмихвала си си очите днес. При нас беше слънце.
    Чудесен стих, Джейни!!! Поздрави!!!
  • Браво,Жени!
    Разкошен стих!
    /огледай само ето това:
    "от стържеща влага и пушеци се чернее"-
    заради ритъма аз бих го направила така:
    и от стържеща влага -чернее,чернее/
    .........................
    Още веднъж...Браво!
Предложения
: ??:??