9 mar 2007, 19:12

Дълбоко се взирам...

  Poesía
814 0 11
Дълбоко се взирам в простора мъглив,
като спуснато сиво и тежко перде е,
даже лъч не прониква и тъй мълчалив
денят студенее, потръпва и си отива.
Лютив е студът, когато от север ветрее
на салкъма през клоните тъмни и сухи.
Димна завеса в очите сълзее...
и от стържеща влага - чернее, чернее.
Денят натежал, более за топла прегръдка
на лъчите, изгубени в мъглите и времето.
А тъгата в ситен дъжд се излива в очите,
надеждата чака... да се прочисти небето.
Аз събирам в своите шепи бели камъчета,
по водата подскачащи жабчета пускам.
Ако усмихна очите, лъчите ще грейнат,
но трябва... много силно да го поискам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Но е толкова трудно понякога силно да го поискаме...Поздравления и сила, Джейни!
  • Прекрасен е стиха ти!
    Познати са ми тези дни!
    Навяват толкова тъга!
    Поздрав, Жени!
  • Ако усмихна очите, лъчите ще грейнат,
    но трябва... много силно да го поискам.
    ...
    Искай и ще получиш, Джейни!
  • Красиви неща твори душата ти!
  • Разкошен стих Джейни! Особено финала много ми допадна! Поздрави!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....