ДЪЛБОКО В ПАМЕТТА МИ Е ЖЕНА

Когато още беше тъмнина,

и носеше се Дух върху водата,

видя ме тя – Вселенската Жена,

и ме позна със ласка непозната,

в убийствени спирали ме въртя,

усуква ме на огън и порои,

а след това и туфите с цветя

под нейните хитони бяха мои,

молитвите си почнах да чета

и смачках паметта си за атласа –

четирите посоки на света

пред мен се завъртяха на компаса,

тя загнезди ми в мозъка така,

че си забравих ЕГН и име,

тя простичко подаде ми ръка

и след това ми промълви: – Води ме! –

уж, полетяхме с птиците на юг,

а после спряхме някъде на север,

и казах: – Боже, нека бъде тук,

което си решил за нас forever!

И Господ чу, и благо рече: – Да.

И сетне просто изтърва ни броя...

Земя и въздух, огън и вода! –

това е Тя – Небесницата моя!