16 окт. 2024 г., 10:07

Дълбоко в паметта ми е Жена

454 1 1

ДЪЛБОКО В ПАМЕТТА МИ Е ЖЕНА

 

Когато още беше тъмнина,

и носеше се Дух върху водата,

видя ме тя – Вселенската Жена,

и ме позна със ласка непозната,

 

в убийствени спирали ме въртя,

усуква ме на огън и порои,

а след това и туфите с цветя

под нейните хитони бяха мои,

 

молитвите си почнах да чета

и смачках паметта си за атласа –

четирите посоки на света

пред мен се завъртяха на компаса,

 

тя загнезди ми в мозъка така,

че си забравих ЕГН и име,

тя простичко подаде ми ръка

и след това ми промълви: – Води ме! –

 

уж, полетяхме с птиците на юг,

а после спряхме някъде на север,

и казах: – Боже, нека бъде тук,

което си решил за нас forever!

 

И Господ чу, и благо рече: – Да.

И сетне просто изтърва ни броя...

Земя и въздух, огън и вода! –

това е Тя – Небесницата моя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...