16 окт. 2024 г., 10:07

Дълбоко в паметта ми е Жена

459 1 1

ДЪЛБОКО В ПАМЕТТА МИ Е ЖЕНА

 

Когато още беше тъмнина,

и носеше се Дух върху водата,

видя ме тя – Вселенската Жена,

и ме позна със ласка непозната,

 

в убийствени спирали ме въртя,

усуква ме на огън и порои,

а след това и туфите с цветя

под нейните хитони бяха мои,

 

молитвите си почнах да чета

и смачках паметта си за атласа –

четирите посоки на света

пред мен се завъртяха на компаса,

 

тя загнезди ми в мозъка така,

че си забравих ЕГН и име,

тя простичко подаде ми ръка

и след това ми промълви: – Води ме! –

 

уж, полетяхме с птиците на юг,

а после спряхме някъде на север,

и казах: – Боже, нека бъде тук,

което си решил за нас forever!

 

И Господ чу, и благо рече: – Да.

И сетне просто изтърва ни броя...

Земя и въздух, огън и вода! –

това е Тя – Небесницата моя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....