nattalia (Наталия Иванова)
22 34
12.10.2008 г., 21:40 ч.

Дълг 

  Поезия » Друга
624 0 7
 

Поредна вечер, той е в очакване,

поел е отговорност пред света,

при първото тревожно позвъняване

готов е да изпълни си дълга!

 

Униформата прилежно е приготвена,

до нея каската и тежките ботуши,

а там до тях и снимката е сложена

на спомен тежък и мечти загубени.

 

Бе случило се толкова отдавна,

но споменът го връщаше все там

в онази нощ, тъй мрачна и злощастна,

когато го извикаха и ги остави там...

 

Спаси едно семейство в тази нощ,

пожарът щеше да ги задуши,

погълнал къщата в свойта мощ,

но той бе там, за да го потуши...

 

Спокоен, че изпълнил е дълга си,

към вкъщи тръгваше с усмивка на уста,

не знаеше, че в таз минута съща

семейството му среща се с смъртта.

 

Научил го, едва когато стигнал,

докато бе спасявал някъде света,

пожар в къщата му бе избухнал,

те бяха в ръцете на смъртта.

 

Сега отново взира се в тази снимка

и мъката му пак го задушава,

в този миг алармата го стресна,

бе време пак животи да спасява...

© Наталия Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??